Здравейте!

Ще се постарая да качвам всички лекции или теми, по които съм се подготвяла в курса по славянска филология. Дано намерите нещо полезно!

Празнична култура на славяните.
Празник – от празен ден; свободен ден. Основните културни категории са време и пространство. По времето на Кант са казали, че времето и пространство са субективни свързани със съзерцанието. Своеобразен ритъм – космическо време – смяната на деня с нощта, сезоните и пр. Празниците са системи от знаци и символи. Най-важните символи са – кръгът (вечност);кръст (световното дърво), видим и невидим свят, антропоморфен признак); квадрат. Цветовете – червен; живорно – кон, елен, петел, змия, дърво, ябълка, злато, сребро и различни благородни камъни.

Народният празничен календар при славяните е най-тясно свързан с живота и поминъка на народните маси. И тъй като основен начин на препитание при славяните са земеделието и животновъдството, славянският народен календар има предимно аграрно-животновъден характер. На народните празници се извършвали и други обреди – отдавана била почит на умрелите предци (от семейството), както и на природни явления. Обредите трябвало да донесат щастие, здраве, хубост и охолство. Човекът бил в пряка зависимост от природните стихии, които си представял като одушевени същества и вярвал, че ще успее да им повлияе с различни магии и заклинания. С приемането на християнството в народния светоглед проникват елементи от християнската идеология.Обаче новата религия не прогонила старите схващания, а била принудена да ги осмисли в духа на християнските възгледи. Поради разнообразие-то и многочислеността на календарните празнични обреди още от рано изследователи-

те им ги разпределят в цикли. За основа на това делене бил използван народния земе-

делски календар и промяната на годишните времена според движението на земята око-

ло слънцето.Календарните празнични обреди били обособени в четири цикъла, които се групират около летния и зимен кръговрат и пролетното и есенното равноденствие.

1.Зимен празник – Коледа: принадлежи към първия цикъл, името му произхожда от латинската дума calendae , която при римляните означавала първия ден на месеца, а по-късно първите дни на месец януари, когато празнували празника на зимного слънцестоене.Думата е позната във всички славянски езици. В основата на празника

се е намирал старинен славянски празник свързан със земеделието и животновъдство-

то, тъй като началото на новата година било много важно за тях.Подобни елементи

са бъднивечерската маса, украсените хлябове и др. Върху старинния празник са напла-

стени и заемки от християнския празник Рождество Христово. По време на зимните празници при славяните се извършвали и обреди, в които участвали и маскирани лица-

мъже, преоблечени като жени, или наподобяващи животни.През зимните празници били разпространени и гаданията за бъдещето. Най-много празници има през зимата.

2. Обредите през пролеттните календарни празници били насочени към събуждането на

природата за нов живот след тежкия зимен сън. От XIVв.има данни за празника Марена (пол. Marzana, укр.Марена), за който се предполага, че е стар езически обред (девойки пренасяли с песни от селото до най-близката река направена от слама кукла, набучена

на прът, която хвърляли в реката.Смисълът на обреда е да се изнесе зимата и смъртта

от селото и да се даде жертва на пролетната вода.В началото на пролетта е характерно

и паленето на огньове със силно очистително значение, палели се около селото, за да

предпазват хората и земите си от нечисти сили и явления. Устроивали се и драматичес-

ки сцени – игри с маскирани лица, с които се целяло въздействане върху плодородие-

то на нивите и др. – Русалските празненства – свързват се с римските rosalia – “празник на розите”. Чествали се в кр.на пролетта и били свързани с култа към мъртвите

3. Летните празници. Били свързани с защитата на посевите от стихийни бедствия, добитъкът – от болести, както и осигуряване на здраве и щастие на човека.Около 24 юни – празника на лятното слънцестоене, се съсредоточавали много вярвания, палене

на огньове, пеене, игри и др. Все обреди свързани със стопанската дейност на селянина

и живота на човека. Това са КУПАЛСКИТЕ (еньовденските) празници, широко разпространени у всички славянски народи

4. Народните календарни празници и обреди от втория цикъл, свъразни с прибирането на реколтата в кр.на лятото и главно през есента, отстъпват чувствително пред летните, пролетните и зимните.Те имали за цел да се благодари за плодородието и благополучието през завършилата стопанска година и да се пожелае същото през

следващата.

При българите главен зимен празник е Коледа (свързан с подготовката на реколтата).Коледари – те са повторение на древни мъжки дружини. Обичаите на Нова година са близки до тези на Коледа – пак

се урежда празнична вечеря. Характерно е суровакането. При южните славяни пролетните календарни празници, които се отличават със специфична характерност са:

Сирница, Сирната неделя, лазаруването, Гергьовден и Еньовден. Наближаването на

пролетта се ознаменувало с драматични игри с маски – кукери.Тяхната цел била да

прогонят болестите и злото. Това става през Сирната неделя. Лазаров ден е празник

на девойките – девойка, която не е ходила лазарка не може да се ожени! Гергьовден (23 април)е бил един от най-големите пролетни празници.Посветен е бил на животновъдството и на земеделието с много богата обредност. Оригинален празник характерен за югоизточната част на България е нестинарството. Началото на лятото се

чувства с празника Еньовден . Празниците доказват етническо единство на слявяните.

Празници на големия преход – раждане, сватба, смърт.

-водата е основната субстанция в индоевропейските племена, от която се съгражда све-та , водата и земята са символ на утробата-майката.

Зимни празници:

1.09 – Симеоновден

8.09 – Раждането на Богородица

26.10 – Димитровден (най-голям празник през октомври)

21.11 Въведение на Богородица в храма (Ден на христ.семейство);

30.11. Андреевден (раждането на земята);

6.12 Никулден(покровител на рибарите, банкерите и децата);

20.12 Игнажден (влизане в Коледния цикъл). Мъките на Богородица започват от Игнажден до Йордановден(Мръсни дни), когато на Йордановден става преход от

Хаос към Космос.

Коледните дни имат много забрани!

24.12 – Бъдни вечер – постна вечеря (житна жертва), при поляци и чехи се яде И

Риба – шаран); постната житна жертва свършва на 24 вечерта и се яде свинско – прасето е символ на настъпващия космост – може да излиза от лабиринти, а лабиринта е подземния свят;

• в огъня гори Бъдник – повторение на световното дърво – змей на глъбините(от Топорв и Иванов);

Новогодишен празник (Св.Василий) – гръцки празник, има баница с късмети, трапезата не е постна.

– 5.01 – 06.01 – Йордановден

– Ивановден – водата се пречиства, домът е пречистен, яде се постна храна; преход от хаос към космос

- лазаровден - преминаването от една соц.група към друга, след Заговезни са забранени сватбите,

- моделът на кръста в кръга – кръста е символ на четирите осн.елемента -вода, възду, огън, земя и в зависимост от елементите се разпределят празниците в календара. На славянската митология и обредни системи повлияли гръцката митология, римската, траки, келти и пр. При слав.е характерно двойката божества да са мъжко и женско (въздух и земя).

Култура е различно понятие от цивилизация(тя е свързана с града и самата Степен на развитие на културата);

-кукери – тотемни маски (животно праотец);

• Типове култура :

1.човек-природа;

2.езическа- християнска;

3.писмена – безписмена;

4.градска – селска.